вторник, 20 март 2012 г.

Средновековната Перистрема ,или Долината Ихлара в Кападокия





Долината Ъхлара е едно от най-големите съсредоточия на християнски скални култови обекти в света.Намира се във фамозната Кападокия и представлява каньон ,дълъг около 15 км ,издълбан в отвесните скали ,чиято височина достига 150 метра ... Каньона започва от селото Ъхлара и завършва в селото Селимие...
Заселването и строителството на църкви в скалите на древната Перистрема ,започва от IV век ,като до XIV век обителите достигат до 105 на брой, разкрити досега...По протежение на каньона ,открити за посещение са общо 13 църкви ,разпръснати по цялата долина от с.Ъхлара до с. Белисирма ,отглас от гръцкото име на района Перистрема по време на Византийската империя....Което прави около 5 км приятна разходка по добре поддържана и маркирана пътека в долината покрай р.Мелендиз.


/Източник: http://www.planetware.com/map/
 
Тъй като нямахме много време ,успяхме да влезем само в 5 от всичките 13 храма и сега ще ви занимая с тях ,колкото да изострим апетита за приключения ... А през следващото пътуване ,ще видим и останалите


По стръмна стълба ,започваща от паркинг с табели и кафенета и магазинче ,се слиза до реката ,която в продължение на векове е издълбала в скалите каньона ,използван от средновековните отшелници ,да издълбаят в скалите му своите убежища ,храмове ,крипти и стопански помещения далеч от светската суета и в унисон за желанието им за аскетизъм ,съзерцание ,молитва и общение с Бог...


Първата църква която ще разгледаме е „Църквата под дърветата” или “Agacalti kilisesi”
Първото нещо което веднага се набива на очи е изключителния примитивизъм на стенописите.


Датирани в началото на X век ,фреските в тази църква са очевидно на прага на времето от края на иконоборството и настъплението на столичния Константинополски стил в сакралната живопис.Веднага правим уговорката ,която ми се вижда уместна ,че толкова отдалечените от художествените центрове за епохата  паметници ,като тези в Ъхлара ,архаичните традиции ,на фрескодекорацията ,издържат векове наред в монашеските зографски среди ,и поради това диапазоните при датирането на стенописите са много по-разтегливи времево и тяхното точно датиране в определен период е много по-сложно от обичайните практики ,с които сме свикнали


Иконоборците налагат орнаментиката в храмовата украса ,като ромбове и други геометрични фигури ,каквито виждаме и тук.Фигурите и сцените изобразени в църквата с архаичния си примитивизъм носят ясните следи на източното ,т.н. "Сирийско" а и нерядко Арменско влияние ,което на територията на Кападокия е особено изразено.



Тук в този храм ,а и в по-голямата част от останалите из каньона ,както ще видим липсва каквото и да е влияние на вече обособения Константинополски столичен стил ,и може да го ползваме за най-яркия пример в долината ,за влиянието ,което имат старите сирийски традиции при декорацията на скалните църкви в Ъхлара.


Входа към църквата сега е затрупан и в момента подхода е откъм абсидата на храма.Първото нещо което заинтригува посетителя след влизането му е вече силно повредената фреска на старозаветния пророк Св.Даниил изобразен с лъв.


Четвъртият от “големите” пророци (Исаия, Иеремия, Иезекиил, Даниил); произхождал от царски род и още като юноша бил отведен във Вавилон заедно с другите пленени Юдеи ,след като Халдейският цар Навуходоносор превзел Йерусалим, и разрушил храма, построен от Соломон. При възкачването на Дарий на престола Даниил бил на голяма почит. Царят му поверил управлението на една трета част от своята държава. Това възбудило завист у велможите и те прибягнали до хитрост, за да го погубят. Като знаели как свято Даниил пази вярата на бащите си, те уговорили царя да издаде следната заповед: "Който през следващите тридесет дена се моли на който и да е бог или на човек, освен на царя, да го хвърлят в лъвовата яма!"
Даниил по свой обичай продължавал три пъти на ден да се моли пред отворения прозорец на стаята си, обърнат към Йерусалим. Велможите не се забавили да донесат за това на царя, като искали изпълнението на присъдата. Царят съжалявал за своята повеля, понеже обичал Даниил, но не могъл да отмени заповедта. Даниил бил хвърлен в лъвската яма и входът в ямата бил запечатан с печат. Царят бил толкова печален, че не вечерял и цялата нощ не могъл да заспи. На разсъмване са затекъл към ямата и като дошъл до входа, гръмко извикал:
- Данииле, рабе на Бога живи! Твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?
Даниил отговорил:
- Моят Бог изпрати Своя ангел и затвори устата на лъвовете и те не ме повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе царю, не съм извършил престъпление.
Зарадваният цар заповядал да изведат Даниил из ямата и хвърлил там враговете му, които веднага били разкъсани от лъвовете. След това Дарий издал следния закон:
"От мене се повеля издава, във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия Бог, защото Той е Бог жив и Неговото царство е несъкрушимо, и Неговото владичество е безкрайно. Той избавя и спасява, върши чудеса и личби по небе и земя. Той избави Даниил от силата на лъвовете".


Пророк Даниил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм..

Впечатление прави и едно иображение на Рождество и това с тримата източни мъдреци ,носещи стилизирани дарове за Христос в ръцете си.



Изображението на Св.Даниил е в пряка връзка с това на тримата източни мъдреци и Рождество Христово.Както стана ясно от житието му ,той бил поставен от Навуходоносор за началник над езическите мъдреци. Трябва да се предполага, че тогава той открил на халдейските мъдреци своето пророчество за времето, когато ще се роди очакваният от юдеите Месия.Това пророчество било предавано от поколение на поколение. И когато на Изток се появила необикновена звезда, мъдреците разбрали, че пророчеството се е изпълнило. Тогава те, не без особено внушение отгоре, се отправили към Йерусалим да се поклонят на родилия се юдейски цар. Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато, ливан и смирна...



Темата за Рождество е най-ясно изразената тена в храма.
Започвайки от едно архаично изображение на Благовещение


Преминава през "Срещата на Мария с Елисавета"


, и завършва с композицията "Бягство в Египет"


На Йосиф насън се явил ангел и му казал: "Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там докле ти кажа! Защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби". Йосиф изпълнил заповяданото и същата нощ заминал за Египет, където живял до смъртта на Ирод.

Цикълът с Христовото Рождество по стените на скалната църква води към извода ,че може би е бил посветен на него ,но преки доказателства за това няма как да бъдат представени...
Храмът ,по план е кръстокуполен триконхален ,като свода му е изсечен във вид на купол,зает от изображението на носеният от ангели Христос в сцената Възнесение.


И така ,отправеме се към следващата църква ,носеща народностното име "Змийската църква" или Yılanlı Kilise ..
.

Храма има кръстокуполен план ,и се състои от засводен притвор ,наос със засводена абсида ,и крипта с няколко гроба  ,оформена в северната стена на наоса.


Цялата иконография на притвора е посветена на темата за "Страшния съд".На западната стена в сияние виждаме Христос от Второто пришествие в компанията на двадесет и четирите старци от Апокалипсиса" на Св.Йоан Богослов представени обаче изправени в цял ръст ,вместо седнали на тронове както е в текста ....В долния регистър ,в продължение на Апокалипсиса са изобразени Св.Четиридесет мъченици ,в арабски туники ,също представени фронтално ... надписите са на гръцки език ,а в изображенията отново се долавя архаичния източен Арменски ,Сирийски а вече и Коптски стил.


Името "Змийска" идва от изображението в притвора на четири голи жени ,нападнати от змии ...цялата стена е заета от архаично изображение на "Страшния Съд" ,изобразяваща мъките на грешниците в ада .





Стенописите в храма са датирани в X век.Очевидно е преизографисван ,защото под слоя стенописи се долявя и по-ранен слой украса от геометрични фигури ,очевидно от иконоборческия период.Към първоначалното оформление на храма може да се причисли и големия "гръцки" кръст ,изсечен на свода на наоса.


Особено интересен е олтара на храма с изображението на Възнасящия се Христос Пантократор в купола на абсидата,подкрепян от ангели.


Св. Богородица има съвсем особено място в контекста на Възнесение. Изобразена в олтарната абсида ,точно под възнасящия се Спасител, заобиколена от Св Апостоли ,Тя става като че ли център на цялата композиция. Изобразена е държаща Младенеца ,един вид Тя, Която е приела в Себе Си Бога, и е станала храм на въплотилото се Слово, тук олицетворява Църквата - тялото Христово, Глава на което е възнасящият се Христо.Затова именно, като олицетворение на Църквата, св. Богородица е изобразена  непосредствено под възнасящия се Христос и по този начин те взаимно се допълват.



Движенията на цялата група от първия план на сцената, жестовете на ангелите и апостолите, направлението на погледите им, позите - всичко е обърнато нагоре, към Източника на живота на Църквата, нейния Глава, пребиваващ на небесата. Така чрез изображението се предава призива, с който Църквата се обръща към своите чеда в този ден: "Елате, да станем и да вдигнем нагоре очи и мисли, да съберем чувствата си ..., да застанем мислено на Елеонската планина и да гледаме към Избавителя, Който се носи на облаците..." (Икос на кондака, глас шести.). С тези думи Църквата призовава вярващите да се присъединят към Апостолите в техния порив към възнеслия се Христос, както се казва "Христовото Възнесение е и наше издигане, защото където е увенчана със слава Главата, там има надежда и за тялото." (Св. Лъв Велики, Слово 73 (Слово 61. посветено на празника Възнесение)


В лявата Си ръка Спасителят държи Евангелие. С това ни показва, че пребиваващият на небесата Господ оставя след Себе Си не само източник на благословение, но и на ведение - благодатно познание, които Той предава на Църквата чрез Светия Дух. Той се възнася благославяйки, според думите на Евангелието: ("И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето") и това Негово благословение пребивава неизменно върху Църквата след Възнесението Му. Като Го изобразява благославящ, иконата нагледно ни показва, че и след Възнесението Той остава източник за благословение на Апостолите, а чрез тях и на техните приемници и всички онези, които те ще благославят.


Наличието на Деисис в криптата на компекса ,както и строгата иконография ,подчинена на Апокалипсиса ,предполагат силна загриженост в монашеската общност ,обитавала църковния комплекс в долината ,относно въпроса за греховете ,адските мъки и последиците след смъртта на грешната душа ...


Сцената "Деисис" ,или Моление ,се намира в свода на най-северната гробница и е представена в една от ранните и иконографии при която изображението на Христос не е на трон ,а фигурата му е в изправено положение. Йоан Предтеча и Св.Богородица ,която в случая е отдясно на зрителя ,молят опрощение от Христос ,за греховете на грешните души человечески.

Северната и южнатаа стени на наоса са оформени като аркирани конхи.


В южния певник забелязваме интересна иконография на Св.Св. Константин и Елена ,държащи в ръцете си "разцъфнал кръст" ,символ на победата над езичеството.



А под Св.Св Константин и Елена ,виждаме може би най интересната фреска както за долината Ъхлара  ,така и за цяла Кападокия ,уникална по своята иконография архаична сцена на "Успение Богородично" ,където Богородица ,облечена в пурпурна роба лежи на легло заобиколена от апостолите а Христос е прав в цял ръст ,до леглото ,откъм главата на Божията Майка ,държейки душата и ,стилизирана в образа на младенец, а зад него идва ангела ,който да отнесе душата в отвъдния свят...Не можем да пропуснем и наличието на умивалник ,играещ ролята на фиала.


Северния певник е зает от композицията "Тайната вечеря".


Интересен факт тук е било изображението на малък демон ,с име SELEPHOUZE ,но за жалост оцелял е само надписа ,а витаещото изображение на демона зад Христос днес вече е изличено ...

  
Отправяме се към църквата с най-богато украсена фасада в долината,а именно "Църквата на зюмбюлите" или Sumbullu kilise 


Манастирския комплекс ,каквото всъщност представлява този архитектурен и художествен паметник е на два етажа ,като първия е зает от храма а на горния има най различни помещения до които водият двата аркирани входа на богато декориранаата с ниши фасада .Украсата в интериора на втория етаж е архаична ,навярно също остатъци от иконоборческите времена .




На първия етаж е църквата.Тя е малка ,с нисък ,плосък ,кръгъл купол в който е изобразен Христос Вседържател и засводена олтарна ниша издигната от подовото пространство.Вседържител или Пантократор е най-ранният и основен иконографичен образ на Христос в Християнския Изток, който представя Спасителя като Небесен Цар и Съдия. 
"Аз съм Алфа и Омега, начало и край, - казва Господ,
Който е, Който е бил и Който иде,
Вседържителят"
 Това изображение на Спасителя разкрива най-пълноценно и Неговата Божествена и човешка същност. Иисус Вседържител е изобразен фронтално, седнал на трон,до пояса ,облечен в наметало без всякакакви външни атрибути на божествено достойнство. Дясната ръка на Спасителя е вдигната за благослов. В лявата Си ръка Той държи Евангелие. Този образ заема традиционно пространството на централния купол на православния храм.

От север и юг са добавяни по-късно още два параклиса ,северният от които е запазен ,а южният е повреден ,вероятно от земетресение.
 
Стенописите са датирани в XI век.
Иконописната програма е вече изцяло литургична ,като архаичния разказвателен стил на по-ранните храмове е заменен с навярно повлиян от столицата фрескоживописен стил.
Можем да разгледаме конкретната църква и като пример за бавното проникване на модерната литургика при художественото оформление на храмовете в такива затънтени провинциални центрове със изключително силна простонародна монашеска традиция.

 

 
Тук вече изборът на сцените при декорацията е изцяло в съответствие с празничния календар на Православната църква ,а именно детството ,чудесата и страданията на Христос.
Интересен е образа на Св.Теодор Тирон в литургиката на воин.


Интригуващ елемент в декорацията на олтарното пространство също е и изображението на Христос Емануил в свода на олтарната апсида  ... 

Самата тя е заета от вече силно повредено изображение на Богородица в цял ръст ,държаща Христос и заобиколена от Архангели ,вероятно Михаил и Гавраил и още една фигура на мъж в цял ръст ,но с неясна за мен принадлежност ...


Още по-интересно е решението да се представи в абсидата на параклиса сцената "Успение Богородично" ...


Виждаме как от края на X век вече оформеният Константинополски стил в изкуството започва своята експанзия и в провинцията ,като неговите образци се превръщат в стандарти ,на които провинциалните центрове приемайки ги се опитват да подражават.Все пак навсякъде новият ,привнесен столичен стил се сблъсква със силните локални и народни традиции ,като в някои места, като Армения, старите традиции са по-силни, а в други, като например Грузия побеждава т.н. "грекофилско" течение.В Кападокия виждаме как постепенно се формира един вид компромисен стил в религиозната храмова украса, който включва елементи от Източното християнство ,местната народна наративна традиция ,и византийското изкуство.


В патронната ниша на парааклиса фрагментарно е запазена сцената "Благовещение" ,което навежда на мисълта ,той да е бил посветен на този празник... 



Докато в патронната ниша на самия нааос на малката църква различаваме образа на Св.Трифон в цял ръст ,като вероятността ,храма да е бил посветен на него е голяма ,въпреки липсата на конкретен ктиторски надпис

Purenli Seki Kilisesi  ,или "Църквата на терасата" е още една от църквите в долината ,,чиито фрески са изпълнени в добре познатия ни вече архаичен стил.Датирана е в X век и нейната иконография ,въпреки приликите със "Змийската църква" ,има някой интересни особености.

 

Входа към църквата е обособен в сводест тунел.


По свода забелязваме същото изображение на Христос на трон обграден в сиянието на стилизирана разноцветна дъга ,и двадесет и четирите старци от Апокалипсиса на Св.Йоан
,само че тук те са облечени в "арабски" туники.,като на Светите 40 мъченици в "Змийската
църква" ... 
"Откровение" ..."4. Около престола пък имаше двайсет и четири престола; а на престолите видях седнали двайсет и четири старци"...
И продължава
..."10. двайсет и четирите старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха венците си пред престола, казвайки:
         11. достоен си, Господи, да приемеш славата, честта и силата, защото Ти си сътворил всичко, и по Твоя воля всичко съществува и е сътворено..."



Стила отново се отличава с краен архаизъм и се забелязва сходетво с изображения с произход Сирия и Армения.Все още не личи съприкосновение с културата на Византия ,която получава по-сериозно разпространение тук след 964-974 год ,след обратното завоюване на земите на Мала Азия от империята.


Тунела води до крипта на север и до наоса на църквата на изток.Храма е двукорабен ,разделен от колонада ,като стенописите покриват цялото пространство на северния кораб.

Абсидата както и в останалите храмове досега е засводена и е повдигната от пода на около 40 см.
В абсидното пространство фреските са вече доста повредени но се в свода се долавя "Възнесението на Христос" ,в иконографията на Пантократор.


    Най - интересната сцена в храма е изображението на Разпятието 


Виждаме разпнатия Христос в изключително рядка ,източно повлияна иконография ,облечен в туника ! 



Очевидно живописта е повлияна отново от старата източна сирийска и коптска традиция ,и появата  на Св.Даниил с лъвовете ,до вратата в контекста на Рождество ,вече никак не ни учудва...
Западната стена е заета изцяло от сцената "Рождество" изпълнено в много интересна иконография на Богородица седнала на трон ,държаща младенеца Христос ,приемащ даровете ,стилизирани в ръцете на тримата източни мъдреци...Двете жени ,къпещи Христос са тези, които според преданието помагат при раждането. Тази сцена от ежедневния живот показва ясно, че Младенецът е като всяко друго новородено дете и има всички естествени нужди, присъщи на човешката природа....Съмняващият се Йосиф е част от централната група на Младенеца и Неговата Майка, а не е отделен от тях. Пред него в образа на стар овчар стои дяволът и го изкушава..

 

Северната и западната стени са заети от сцени на детството и страстите Христови.


Сцените са изографисани в обичайния литургичен порядък обхващащ различните цикли от живота на Богородица и Христос ...


Единственото изключение от порядъка ,който ми прави впечатление е въпроса защо например ,след сцената "Бягство в Египет" ,зографа е представил "Жените мироноски пред гроба Господен" и изобщо какво прави този сюжет в целия цикъл на Христовото Възкресение ,на който е подчинена иконографията в регистрите на северната стена ...


Явно не му е стигнало мястото ,след решението да посвети цялата западна стена на "Рождество Христово" ,но поради липсата на разграничителни линии в стенописите на повечето архаични църкви в Перистрема ,сцената "Бягство в Египет" ,с която завършва Богородичния цикъл ,и започва Христовия ,изглежда някак не на място при първоначалния оглед на нетренираното око на лаик като мен ...



Иконографията в свода е заета изцяло от дълъг разказ ,съставен от сцени от живота на Богородица


И така нашата разходка ще приключи в т.н. "Kokar" ,или "Ароматната църква" ... За съжаление източната страна на храма е разрушена от някакъв природен катаклизъм в миналото.


Още с влизането си забелязваме по стените на засводената ,по план еднокорабна църква същите черти в живописта ,които сме видели преди това в "Змийската" и в "Църквана на терасата" ...
Най - голямо впечатление ни прави големият "гръцки" кръст в свода на наоса.
Както в "Църквата под дърветата ,забелязваме същите декоративни мотиви от геометрични фигури ,типични за източните Арменски ,Коптски и Сирийски школи ,и разбира се най-вече иконоборческия период в империята.



Иконоборците изнасят изображението на кръста на преден план,като символ на победата на християнството над езичеството ,с разликата ,че освобождават литургиката от присъствието на фигурални изображения.Вече в след иконоборческите времена ,през X век ,към него се прибавят образите на император Константин и майка му Елена...Една характерна особеност е изобразеното в средата на кръста "Кръстно знамение" във вариант на двупръстие ,което символизира Христос... Не можем да избегнем контекста на "Откровение" на Йоан Богослов ,където пише, че небесното знамение, което ще предшества Второто пришествие, ще бъде ясно изписан на небето кръст..Тук небето се символизира от свода на храма.


От двете страни на кръста са разположени образите на Дванадесетте Апостоли ,седнали на тронове.Ето как ,заедно с големия кръст и Кръстното знамение се оформя в целия свод един ранен ,архаичен мотив за Св.Петдесетница ,или "Слизане на Св. Дух" ,отпреди влиянието на Константинопол и неговите течения и школи.


Така изобразените Апостоли представляват тук апостолския кръг като основа на Църквата,а и като символ на Тялото Христово ,изобразявано в неговата пълнота с иконографията на "Петдесетница"

 

Най-сетне особено характерно в изображенията на смисъла на "Страшния съд" и "Петдесетница" е евангелието, четено на св. Литургия на празника Св.Дух - за спасението на човешките души, за църковния съд, за дълга на пастирите към стадото, за властта им да връзват и развързват (вж.Мат.18:10-20).

С разликата ,че тук сюжета за "Страшния съд" е в неговия съкратен вариант - на Деизис


 Тук вече се появява и изображението на трон ,на който Христос седи ,в иконографията на Вседържател ,приемащ застъпничеството на Богородица и на Св.Йоан Предтеча ,за опрощение на греховете на хората

 Отново голямо място в храмовата украса е отделено за изображението на Христовото "Рождество" в обичайната ранна ,силно архаизирана иконография.Все пак основните положения на иконографията на тази сцена са лесно проследими... изобразени са ангелите, в случая само един ,като първи вестоносец на Благата Вест ,вървящ пред тримата източни мъдреци /влъхви/ ...Мъдреците ,носещи даровете си и пастирите в сцената изобразяват представителите на човешкия род, подканен да се поклони на Христа.Влъхвите, цветът на езическия свят, се извисяват до нивото да осъзнаят смисъла на Рождество, идвайки да се поклонят на Христа не от някоя близка местност, а от далеко, според православната традиция от Персия... Интересно е решението в сцената ,че за водач те имат не Витлеемската звезда ,а ангел...Но веднага правим уговорката ,че Св. Йоан Златоуст казва, че звездата не била обикновена, а ангел, който светел, като звезда и водел мъдреците от Изток към поклонение на Христа....Овчарите са изобразени като слушащи ангелската вест. Единият от тях го виждаме ,свирещ на овчарска свирка. Така към сцената на ангелския хор се прибавя и едно човешко изкуство – музиката.


Това специално наблягане на изобразяването на Рождество Христово се характеризира и от думуте на Св. Йоан Златоуст: "Няма да сгреши, този който нарече празника на Рождество Христово майка на всички други празници…" На основата на традицията ,иконографията предава определени литургични текстове, които говорят и за съмненията на Йосиф ,и тревогите на сърцето му. Това състояние е представено чрез позата на обезсърчен човек ,изпълнен със съмнения.Традицията, предадена от апокрифите разказва как дяволът изкушавал Йосиф, казвайки му, че такова раждане не е възможно, защото е противно на човешката природа...В образа на Йосиф изобразен до Богородицаа се представя не само неговата лична драма, а и на целия човешки род – трудността да бъде прието това, което е над думите и причините – Божието Въплъщение.


Сцената с "Тайната вечеря" е сега повредена от преустройство в храмовото пространство ,но отново интригуващия момент тук е появата на същия демон SELRPHOUZE , чието изображение отново е изличено ,но съдейки по надписа ,той е бил изографисан витаещ този път зад Юда ,вместо Христос ... 
Цикъла на Страстите продължава с "Целувката на Юда" и залавянето на Христос ,и изправянето му пред Пилат ,който е изобразен в иконографията "Умиване на ръцете" ... Сцените са без разграничителни линии



В сцената на Разпятието ,отново виждаме съчетанието между грубия архаичен примитивизъм на живопистта ,и източната сиро-месопотамска традиция в литургиката ,където разпнатия Христос е облечен в колобиум ... Впечатление прави присъствието на първосвещенника Каяфа ,ръководещ "процеса" на Синедриона срещу Христос




 Преустройството в храма ,разрушило сцената на Тайната вечеря" ,води към помещение с няколко гробни камери и бедна украса ,очевидно отпреди изографисването на църквата... Украсата на криптата е с елементи типични за ранното християнство и иконоборческия период ... Това може да даде паралел за датировка на първоначалната църква преди X век ,откогато са стенописите ...





Христовото Възнесение е празник, завършващ делото на нашето спасение. Всички събития, свързани с това дело - рождението на Христа, Неговите страдания, смърт и възкресение се завършват с възнесението Му.
Изразявайки това значение на празника, Възнесението, изобразено на свода на храма е своеобразния завършек и връх на неговата украса.В съответствие с богослужението на празника Спасителят се изобразява или "възнасящ се в слава"  ("Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш ..." - из тропара на празника), или седящ на богато украсен трон ("Когато Бог беше носен на престола на славата..." (Стихира, глас 1-ви на хвалитните)...В нашия случай виждаме една раанна иконография на варианта в който Неговата слава се изобразява иконографски във вид на ореол - овален или кръгъл, състоящ се от няколко концентрични кръга, символизиращи духовното небе....


Ореола поддържат Ангели. Те, както и ореолът изразяват Божествената слава и величие.Въпреки че на Възнесението е присъствала и Божията майка ,тя не е изобразена в нито една от разгледаните от нас църкви от архаичния период ,но отново виждаме изображеията на Апостолите.Цялата тази група, фрески заедно с Деизис , представлява придобитата чрез кръвта на Спасителя Христова Църква. Оставена от Него на земята в деня на Възнесението, тя чрез обещаното слизане на Светия Дух в предстоящия празник на Петдесетница ще получи цялата пълнота на своето битие. Връзката на Възнесението с Петдесетница се разкрива в думите на Спасителя: "Ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя" (Йоан. 16:7).


Тази връзка между Възнесението на обожествената човешка плът на Спасителя и предстоящата Петдесетница, която е начало на обожествяването на човека чрез слизането на Св. Дух се подчертава и от цялата иконография на храма. Поместването на преден план на литургиката , изобразяваща Църквата, е нагледен израз на онова значение, което е отредено на нейното основаване според Свещеното Писание в последните заповеди на Спасителя....  


Библиография:

1.Kostof, Spiro, Caves of God: Monastic Environment of Byzantine Cappadocia Publisher: Massachussets institute of technology, 1972 ,p.107-203

2.Natalia B. Teteriatnikov,The liturgical planning of Byzantine churches in Cappadocia, Pontificio Istituto Orientale, 1996